Кога се поставя запетая в българския език?

2. Между еднородни части:

   • Вали дъжд, сняг, градушка.

     Той беше смел, търпелив, упорит.

3. Между еднородни части, свързани със съюзи „и“, „или“, „та“ – когато съюзът се повтаря:

   • Купих ябълки, круши и сливи. → Без запетая, защото има един съюз „и“.

     Тя беше умна, и добра, и трудолюбива. → Има запетая, защото „и“ се повтаря.

4. Пред съюз „а“, „но“, „обаче“, когато свързват две части на изречението:

   • Исках да помогна, но той се справи сам.

     Той е малък, а вече много знае.

5. При вметнати части:

   • Мария, моята съседка, пее прекрасно.

     Кучето, разбира се, е приятел на човека.

6. При обръщение:

   • Деца, слушайте внимателно!

     Моля те, Иване, ела тук.

7. Между части на сложното съчинено изречение (където има две равноправни изречения):

   • Слънцето изгря, и птичките запяха.
     Пролетта дойде и дърветата цъфнаха.

8. Преди „че“, „да“, „който“, „където“, когато въвеждат подчинено изречение:

   • Знам, че ще успееш.

     Убеден съм, че това е правилното решение.

     Видях момичето, което ми помаха.

Правило за проверка:

Ако можеш да разделиш изречението на две смислени части, вероятно е нужна запетая.