Наклонение на глагола в българския език: правила и примери

Наклонението показва отношението на говорещия към глаголното действие. В българския език има четири наклонения: изявително, повелително, условно и преизказно.

Изявително наклонение

Основно наклонение. Говорещият е свидетел и представя действието като реално:

Аз чета, четох.
Иван пише писмо на баща си.
Иван ще порасне, ще пише писма на баща си.

Условно наклонение

Подразбира някакво условие, от което зависи действието. Формите за условно наклонение се образуват с: бих, би, бихме, бихте, биха и минало свършено деятелно причастие на основния глагол, завършващо на -л:

Бих казал, би казала, бихте казали.

Формите за условно наклонение се употребяват предимно в сложни изречения, в които има подчинено изречение за условие:

Ако имам достатъчно пари, бих купил този костюм.

Повелително наклонение

Глаголното действие трябва да се върши по волята на говорещото лице. "Волята на говорещото лице" варира от най-плаха молба до най-груба и категорична заповед.

Четù!, Пишù!, Кажù!, Седнù! Играй!
Бъдете все така добри.
Иван да ми се обади.
На брат си кажи, но на сестра си не казвай.

Преизказни глаголни форми

Говорещото лице не е било свидетел на действието, а съобщава за него по думите на друго лице:

Имало едно време... един дядо, една баба, едно внуче, едно куче и приказката свърши вече.
Хората казват, че в планината имало съкровище.

В изявително наклонение говорещият е свидетел:

Той го видя и отиде при него.

Обаче в преизказно наклонение говорещият не е свидетел:

Той го видял и отишъл при него.

Кликнете върху плаката, за да го разгледате в пълен размер и да го изтеглите за принтиране.

Изображението е създадено с помощта на изкуствен интелект.