Кога се поставя запетая в българския език?

Между еднородни части:

Иван е смел, търпелив, упорит, справедлив.
Мария е умна, добра, талантлива, красива.

Пред съюз „а“, „но“, „обаче“:

Слагаме запетая, когато свързват две части на изречението:

Исках да помогна, но той се справи сам.
Той е малък, а вече много знае.

При повтарящи се съюзи „и“, „или“:

Тя беше и умна, и добра, и трудолюбива.
Купи или ябълки, или круши, или сливи.

При вметнати части и обръщения:

Мария, моята съседка, пее прекрасно.
Кучето, разбира се, е приятел на човека.
Деца, слушайте внимателно!
Моля те, Иване, ела тук.

Преди „че“, „който“, „където“:

Когато въвеждат подчинено изречение:

Убеден съм, че това е правилното решение.
Видях човека, който ми помогна вчера.
Посетих града, където съм живял като дете.

Правило за проверка:

Поставяме запетая, когато в изречението има две или повече части, всяка със свое сказуемо, свързани със съюзи като: ако, когато, защото, понеже, макар че, въпреки че, щом, докато.