Спомагателният глагол „СЪМ“ (Наръчник за 5 клас)

Глаголът „съм“ е най-важният помощник в българския език. Наричаме го спомагателен глагол, защото освен че го използваме самостоятелно (напр. „Аз съм ученик“), с негова помощ образуваме и други глаголни времена.

Нека да разгледаме как се спряга той в сегашно, минало свършено и минало несвършено време!

1. Сегашно време

Това са формите, които използваме всеки ден. С тях показваме какво е състоянието ни в момента на говорене.

Лице / Число	Единствено число (ед.ч.)	Множествено число (мн.ч.)
1 л. (аз / ние)	съм	сме
2 л. (ти / вие)	си	сте
3 л. (той, тя, то / те)	е	са

2. Минало несвършено време (Имперфект)

Започваме с това време, because неговите форми са ни най-познати от ежедневието. Използваме ги, когато говорим за продължително или повтарящо се действие в миналото.

Лице	Единствено число (ед.ч.)	Множествено число (мн.ч.)
1 л. (аз / ние)	бях	бяхме
2 л. (ти / вие)	бе / беше	бяхте
3 л. (той, тя, то / те)	бе / беше	бяха

3. Минало свършено време (Аорист) – Историческите форми

Ето тук става интересно! В ежедневието си често използваме формите „бях, беше“ и за минало свършено време. Но знаеше ли, че истинските, чисти форми за минало свършено време на глагола „съм“ всъщност изглеждат по съвсем друг начин?

Днес те звучат доста остарели (архаични), но са изключително точни:

Лице	Единствено число (ед.ч.)	Множествено число (мн.ч.)
1 л. (аз / ние)	бидох	бидохме
2 л. (ти / вие)	биде	бидохте
3 л. (той, тя, то / те)	биде	бидоха

Защо вече не говорим така?

С времето формите бидох, биде, бидоха са започнали да отпадат от разговорния език. За да запълни тази празнота, българинът е започнал да използва формите бях, беше и за двете минали времена.

Въпреки това, оригиналните форми за минало свършено време се пазят във важни исторически, библейски и литературни текстове. Със сигурност ще ги срещнеш в часовете по литература!

Ето един известен пример от одата „Левски“ на Иван Вазов:

„Той биде предаден, и от един поп!“

Кратък съвет:

Ако в училище те попитат за формите на „съм“ в минало време, спокойно можеш да кажеш, че в съвременния български език формите бях, беше, бяхме, бяхте, бяха се използват както за минало несвършено, така и за минало свършено време.